Стимулиране на овулацията
Публикувано на: 15.06.2005г.

Един от "най-популярните” методи на лечение на стерилитет в наши дни е стимулирането на овулацията, по-конкретно с Клостилбегит. И за огромно съжаление, в повечето случаи това лекарство се предписва на всички и на всеки при това без всякакво основание.
Нека да разберем какво е това стимулация, защо и кому е нужна тя? Как трябва да се провежда правилно за да се избегнат неприятни последици в бъдеще?

Внимание, тази диагноза не се поставя по графиките за базалната температура!
Ако вашият лекар поставя диагноза само по графики на БТ – спешно го сменете с друг лекар.

Стимулиране на овулацията се прави с хормонални препарати, ако в яйчниците на жената не узряват пълноценни яйцеклетки. Подборът на препаратите и дозировката им се прави индивидуално. Целта на стимулацията е да се образуват една или повече яйцеклетки, годни за оплождане.

Преди всичко трябва да се отбележи, че изборът на метод за възстановяване на овулацията се определя само от причината за нейната липса. Далеч не във всички случаи, стимулирането на овулацията може да даде положителен ефект, ако истинската причина за липсата на овулация не е била установена преди началото на лечението.

При поставянето на диагноза “липса на овулация” е много важно да се помни, че диагнозата категорично не може да се поставя въз основа на графики на базална температура (БТ) – дори и при няколко цикъла на наблюдение, да не говорим за единичен цикъл на изследване. Това е толкова погрешно явление в лекарската практика, че просто не се нуждае от допълнителен коментар... Именно по този начин напоследък се поставят огромно количество излишни диагнози и се предписва лечение, което е не само ненужно, но и може да нанесе огромна вреда в бъдеще на напълно здравия организъм.

Така че, да оставим настрана всички наши графики. Максималното, в което те могат да ни помогнат, е да ни подтикнат към допълнителни изследвания, ако са възникнали някакви съмнения относно овулацията (или други хормонални нарушения). По-сериозни изводи могат да се правят само след комплексен преглед при лекар, включително – изследване на хормони и постоянен УЗ контрол върху развитието на фоликулите в продължение на няколко цикъла поред. Подчертаваме последното изречение, защото единичното посещение на лекарския кабинет и еднократният преглед с УЗ не е показателен за да се правят някакви изводи от него, да не говорим за поставяне на диагноза и провеждане на лечение.

По-надолу ще поговорим по-подробно за методите за установяване на причините за липса на овулация и тактиката за провеждане на УЗИ-проследяване:

Изследване на хормони

В идеалният случай е най-добре хормоните да се проверят няколко пъти. Първо, за да се избегне евентуален грешен резултат по вина на лабораторията, второ, за да се убедим, че всичко е наред или че действително има проблем. И трето, хормоналните нива в организма са доста непостоянни и никой не може да даде гаранция, че в следващия цикъл всичко ще бъде пак така идеално (или обратното – че всъщност сривът в организма не е постоянен, а изолиран случай).

В никакъв случай не трябва да се започва стимулация, ако не са в норма хормоните на щитовидната жлеза, пролактин и мъжките хормони. Подобни нарушения могат да възпрепятстват овулацията. Като начало, техните стойности трябва да се приведат в норма – възможно е да не се наложи по-нататъшно лечение и овулацията да се възстанови самостоятелно.

УЗИ-мониторинг

За да се установи липсата на овулация и причините за това (а още повече – за наблюдение на реакцията на организма след стимулиране), е необходимо нееднократно УЗИ-наблюдение при квалифициран специалист.

При "идеален" 28-дневен цикъл, първото УЗИ може да се направи на 8-10 ден от цикъла или веднага след свършване на менструацията (при по-дълъг цикъл – съответно това се прави по-късно). След това, УЗИ се прави през всеки два-три дена (в зависимост от състоянието на матката и яйчниците, при прегледа лекарят може да назначи следващия преглед по-рано или по-късно) до тогава, докато не се установи наличието на станала овулация или не започне менструацията.

В резултат на наблюдението може да се получат следните сведения за развитието на фоликулите в яйчниците:

 фоликулите не се развиват, яйчниците "спят", овулация не настъпва;

 фоликулът се развива, след това спира развитието си, без да достигне необходимите размери, след това регресира (потвърждава се от показанията на УЗИ и изследването на хормоните, в това число - прогестерон), овулация не настъпва;

 развива се доминантен фоликул, но не достига до необходимите размери и се лутеинизира (образувайки жълто тяло), при това - цикълът е редовен, прогестеронът е в норма, но фактически - овулация не настъпва;

 развива се доминантен фоликул, достига до необходимите размери, но по някакви причини не се пука (след това настъпва регресия на фоликула или образуване на фоликулярни кисти), овулация не настъпва;

 фоликулът се развива, достига до необходимите размери, настъпва овулация и на мястото на фоликула се появява жълто тяло.

В последния случай лечение не се налага. В предпоследния – вероятно ще бъде достатъчно да се назначи инжекция с ЧХГ за спукване на фоликула. В останалите случаи – трябва да се намери добър лекар и клиника, където може да се следи резултатът от стимулирането чрез УЗИ.

Ако все пак е решено да се проведе стимулация

Първото, което трябва да се направи преди началото на стимулацията – независимо от това, с какви препарати се провежда стимулиране, непременно трябва да се разполага с достатъчно добри (или в краен случай, пригодни за естествено оплождане, инсеминация или инвитро/ИКСИ) резултати от скоро направена спермограма на мъжа. Независимо от това, какви резултати е имал по-миналата година или колко деца е имал в предния си брак, анализът трябва да се направи непосредствено преди планиране на лечението чрез стимулация, за да се изключи напразното хабене на средства за лекарства и увреждането на здравето на жената.

Важно е да се запомни! Ако лекарят ви предлага да направите спермограма едва след няколко месеца неуспешни стимулации - смело сменяйте лекаря! Такава безотговорност не заслужава никакво доверие и може да струва много скъпо на вашия джоб и на вашето здраве.

Още по-добре е, ако преди началото на стимулацията разполагате с изследване на проходимостта на тръбите – чрез ХСГ или лапароскопия (с изключение на случаите, когато се прави инвитро/ИКСИ).

Второто, което трябва да се запомни – всяка стимулация трябва да се прави под строг лекарски контрол и при постоянно следене с УЗИ за реакциите на организма спрямо стимулацията и за развитието на фоликулите! Само при такива условия лекарят може със сигурност да съди за това, как реагира организмът на стимулацията, нарастват ли фоликулите, настъпва ли овулация и т.н., а също така може да контролира или коригира дозировката на медикаментите и да предотвратява евентуални проблеми (възникването на фоликулярни кисти или хиперстимулацията могат да ви струват скъпо, ако няма лекарски контрол) в процеса на стимулацията.

Важно е да се запомни! Ако лекарят ви предлага да дойдете на преглед или на УЗИ едва след като “пробвате няколко месеца”, "когато графиката ви стане двуфазна" и др.подобни - смело сменяйте лекаря, както и в предходния случай! Това е много несериозен подход към лечението. Ако се върнете при такъв лекар едва след 3 месеца неуспешни опити, няма да можете да получите смислен отговор на въпроса защо стимулацията не ви е помогнала да забременеете. Също така, няма да знаете – струва ли си да се продължават опитите за стимулиране или трябва да се търси причината на друго място.

Основните етапи на стимулацията

Обикновено стимулацията с Клостилбегит започна на 5-тия ден (и завършва на 9-тия), а стимулацията с гонадотропини (меногон, пурегон и др.) започва на 2-рия ден от цикъла (и завършва средно след 10 дни – това трябва да определи лекарят, наблюдавайки процеса на стимулацията). Но във всеки отделен случай, окончателното решение за началото и продължителността на стимулацията се взема от лекуващия лекар (и зависи от състоянието на матката и яйчниците на пациентката).

Първото УЗИ обикновено се прави няколко дни след началото на стимулацията. По-нататък, УЗИ се прави на всеки два-три дни (в зависимост от състоянието на матката и яйчниците, лекарят може да назначи следващия преглед по-рано или по-късно) до денят, в който фоликулите нараснат до нужните размери - около 20-25 мм.

След това (независимо от схемата на стимулация) се прави инжекция с ЧХГ (необходимата дозировка се избира от преценка на лекаря, обикновено е около 5000-10000 ЕД). Това спомага за задействане на процеса на овулация и предотвратява възможността за регресия (обратно развитие) на фоликулите и образуване на фоликулярни кисти.

Овулацията обикновено настъпва 24-36 часа след поставянето на инжекцията с ЧХГ и се потвърждава с УЗИ-изследване, като само след това се предписва допълнително "подпомагане" на яйчниците (жълтото тяло) – с прием на прогестерон или Утрогестан (а не от 11, 15, 16 или който и да е друг ден, както правят много лекари).

При стимулация, времето и честотата на половите контакти или инсеминации се определят индивидуално от лекаря в зависимост от мъжкия фактор. При добра спермограма, обикновено това се прави през ден (или всеки ден), започвайки от деня на инжекцията с ЧХГ (Прегнил) и до образуване на жълто тяло (когато овулацията вече е факт).

Още няколко забележки

Клостилбегит има ярко изразено антиестрогенно действие. Поради това, медикаментът е по-добре да не се приема от жени, които имат проблеми с нарастването на маточната лигавица.

След три неуспешни курса на лечение с клостилбегит (с постепенно увеличаване на дозировката), при липса на овулация или пълна липса на растеж на фоликулите, трябва да се проведе допълнително изследване на организма и да се преразгледат методите на лечение.

Не се препоръчва приемането на Клостилбегит повече от 5-6 пъти в живота. Последствията от злоупотребата с този препарат могат да бъдат достатъчно плачевни и има заплаха от ранно изтощаване на яйчниците на жената (или "ранен климакс"). При подобна диагноза, по-нататъшното лечение на безплодието със собствени яйцеклетки на жената е под въпрос, а в някои случаи – е направо невъзможно. Тогава често пъти единственият изход е инвитро с донорска яйцеклетка.



Превод от руски: jam