Историята на StefiZ
Публикувано на: 05.02.2013г.
Ето и аз започвам да пиша през какво сме минали, едва ли мога да го нарека история, по скоро малшанса, който всички тук имаме и дългия път, който ни е бил отреден да изминем в бебеправенето.

Започнахме опити с мъжа ми през февруари-март 2003 г., но аз още на 2-3 месец реших, че ще имаме проблем.Оидох на профилактичен преглед, доктора каза - всичко е наред, ако до 9 -10 м. не стане бебeто тогава ще му мислим. Минаха още 2-3 м., аз вече отдавна четях проблемното на дира и знаех, че трябва да се направи спермограма на мъжа ми. Той милия съвсем безропотно изпълни и това мое желание, само аз да се чувствам добре и спокойна.
 
Спермограмата отлична, става за донор и така опитите продължават. Е проблем явно не е имало, защото през октомври забременях. Може би това беше най-ужасното нещо, което съм преживявала, от емоционална гледна точка, защото се оказа извънматочна бременност. Оперираха ме по спешност, махнаха ми дясната тръба. Операцията ми беше точно на 21.11.2003 г.- деня на християнското семейство. Операцията коремна, нищо работа, нямах никакви болки, усложнения, нищо, но психически бях една развалина и то доста време, може би в продължение 6-7 м. Незнам да ли ще ми повярвате, но след като минаха 3 м. и спряхме да се пазим, всеки път аз се молех теста да е отрицателен, защото моя цикъл е доста нередовен и всеки месец на ден-два закъснение аз си правех тест, като преди това изпадах едва ли не в изтерия, намирах си всички симптоми на извънматочна бременност. Само при мисълта че може отново да ми се случи това паниката ме превземаше с всичка сила. Но живота продължаваше! Аз съм силен човек и след периода на самосъжаление, обвинения, чувството едва ли не, че съм непълноценна, отново си стъпих на краката, както се казва. Имах прекрасен съпруг (и още го имам де  Very Happy ), прекрасно семейство, което ме обича и подкрепя, приятели, с които си прекарваме чудесно и т.н. С две думи си върнах усмивката.

И така през септември 2004 г. отидох в новооткрития център на д-р Владимиров, просто ей така, да видя за какво става дума. Е, там си и останах, той ми спечели доверието още от самото начало. Държа да отбележа, че аз съм адски недоверчив човек, мнителен и т.н., но с док се харесахме от пръв поглед  Smile
Разгледа ми всички документи, епикризата от операцията, прегледа ме и каза, че не вижда някакъв сериозен проблем. Разбрахме се да изчакаме 2-3 м. и ако още няма резултат тогава да мислим план за действие. През декември започнахме фоликуметрия и така няколко месеца, като се установи, че левия яйчник, който има тръба е ленив и не прави овулация.

Решихме да започнем стимулация с клостилбегит и инсеминация. Направихме три стимулации и две инсеминации, но в двата случая, в които имаше фоликул в ляво, той винаги беше по-малък от тези в дясно и се пукаше 2-3 дни след тях. А относно мита десен яйчник, лява тръба е само по учебниците. И така след неуспешните инсета, аз реших, че не искам да чакам повече, защото това ме изнервя най-много.

Октомври месец направихме инвитро на нестимулиран цикъл, перфектна яйцеклетка, перфектен ембрион, имаше имплантация, положително ЧХГ, но всичко свърши на 21 ден от трансфера.Надеждите бяха големи, колкото и да сме запознати и да знаем какви са реалните шансове за успех, подсъзнателно се надявах, вярвах че в положителния резултат. Е явно не ми е било писано, самосъжалявах се ден-два, но се съвзех много бързо.
И така, решихме малко почивка и подготовка за класическо инвитро. Разбира се на мен търпението не ми е силната страна и още след нова година започнах да тормозя док да го правим. Но той прецени, че трябва да изчакаме месец два и аз се съгласих разбира се, имах ли избор 
 
Събирахме си парички, чакахме си да дойде март месец, в който бях вложила всички си надежди и мечти...
И един прекрасен ден, чакайки си да ми дойде поредния цикъл, за да започна стимулацията, подтиквана три дни от Ирина аз направих тест. Бях по-убедена от всякога какъв ще е резултата, е когато видях двете чертички не мога да ви опиша страха, не ужаса, който изпитах. Нямаше радост, само паника и завладяващото за секунди безсилие, че няма да мога да преживея всичко отново, операция, болка, мъка и т.н. Добромир веднага се обади на док и двамата бяха толкова обедени и щастливи, че всичко ще е наред, а аз се тресях от нерви и плачех. Няма да ви описвам как съм преживяла следващите 4 дни докато видим, че малката сладка точица си е на мястото.

Почти нямах никакви проблеми през бременността, благодарение на постоянните грижи на д-р Владимиров и целия екип всичко беше наред и така на 19.10.2006 г. се роди нашата малка принцеса Деси.
Малко дълго стана, но се надявам да е поне мъничко полезен моя разказ на момичетата в моето положение, а аз самата да се науча на повече търпение, защото дори когато челото ти опира в дъното и продължава да натиска надолу, и не се вижда светлинка, изход има.

Публикувана 2006 г.