Разговаряме с пионерите в репродуктивната медицина: Д-р Йосиф Димитров
Публикувано на: 06.02.2018г.

Д-р Йосиф Димитров е роден в Гоце Делчев. Завършва медицина в Санкт Петербург, Русия. Работи като главен асистент в Университетска АГ болница „Майчин дом” в клиниката по "Фетална медицина". Един от внедрителите на метода за оплождане "ин-витро" в България. Има над 50 публикации в наши и международни списания. Специализирал е в клиники в Киев, Прага, Харков, Болония, Виена и др. Квалификация в ехография, мамография,лапароскопия и хистероскопия, стерилитет, колпоскопия, ехографска диагностика и мониторинг, контрол на раждането, гинекологична ендокринология, въведение във флуоцитометрията, мамология. Като главен асистент в катедра Акушерство и Гинекология на Медицински Университет – София, Д-р Димитров преподава в продължение на 12 години в курсовете по стерилитет и инвитро оплождане. Член на ESHRE, PGDIS, ARSM и др. През 1995 г. основава своя клиника Ин витро център "Димитров" София.

Д-р Йосиф Димитров, oткога работите в областта на репродуктивната медицина? 

От приблизително 30 години. Още като студент по медицина имах изявен интерес към специалността, участвах в кръжока по АГ и бях в потока по акушерство и гинекология в 6-ти курс. Още преди да завършва,  аз вече бях решил, че ще специализирам именно това, както и стана. Интереса специално към репродуктивната медицина дойде с работата в областта.   

Разкажете ни как започна всичко!

През 1982 г. постъпих в Института по Ендокринология на Медицинска Академия – София, в клиника по Физиология и патология на женската гонада, след спечелен конкурс. Вече около 5 години бях работил като акушер-гинеколог, но в клиниката ми хареса по-специфичната материя – хормоналните промени в женския организъм, зависимостта на женската гонада от правилното функциониране на другите ендокринни жлези и тяхната хормонална продукция. Провокиран от това, че мога да съм полезен в една толкова специфична насока, предизвика и желанието ми да се развивам като специалист, но и като лекар, който може да помага. 

Защо избрахте тази област на медицината? 

Защото начините за стимулация на овулацията ми се сториха интересна материя. Вече се бяха появили и първите ехографски апарати и, макар и трудно, можеше да се наблюдава нарастването на фоликулите в яйчника, овулацията и т.н. В клиниката много се работеше върху яйчниковия поликистозен синдром, изучаваха се причините за възникването му, лечението и други. Тази материя много ми хареса и аз продължих да се развивам в тази област. Тогава вече се бяха родили първите IVF бебета в Англия, след което този клон от науката в света започна да се напредва скоростно . При поликистозните яйчници, а и не само, често извършвахме операции и разглеждахме отстранената яйчникова тъкан под микроскоп, постепенно изучавахме как изглеждат зрели и незрели яйцеклетки. Следяхме всички публикации по въпроса, в лекциите и упражненията, които водехме на специализиращите лекари в медицинска академия вписахме и темата IVF, така че полека-лека се подготвяхме за подобна процедура и в България.   Десет години след раждането на първото в света IVF бебе Луиза Браун през 1978г., се роди и първото българско IVF бебе Илияна. Аз бях лекуващ лекар на майката, Таня, когато се подготвяше за IVF процедурата. Редно е да отбележа и екипът, с който работехме тогава. Това бяха Д-р Щерев, сега вече професор Щерев,  Д-р Лачев, Д-р Янков и аз. Искам да отбележа и един друг интересен факт. Две  седмици след раждането на Илияна се роди и второто бебе, заченато с IVF в  България, -  Христо, но родителите просто не пожелаха това да бъде огласено.  

Какво си мислите, когато отивате на работа? 

Отивам на работа с удоволствие. Обикновено мисълта ми  е ангажирана с това какви процедури трябва да се извършат в този ден.  

А когато приключи работния Ви ден, коя мисъл Ви държи буден? 

Нещата не приключват само с един преглед или манипулация. Това е един сравнително дълъг процес. Той започва с подготовка на жената  за IVF, изваждане на  яйцеклетки, ембриотрансфер и очакване на резултат от самата процедура. Често работният ден свършва,но мисълта за нашите пациентки, как да се помогне, може ли нещо още да се направи, продължава и след като заключа клиниката. 

Кое затруднява работата Ви най-силно? 

Не бих казал, че е затруднение, а по-скоро изискване на самата професия – винаги трябва да сме в крак с новостите. Желаем да работим с най-новата апаратура и най-добрите консумативи, за да постигнем максимален успех с процедурите.  

Кой е пациента, когото няма да забравите? 

Не са една или две пациентките, които човек не може да забрави. Както знаете, при процедурите  няма 100% успеваемост, но на една от жените правихме 3 процедури IVF и трите бяха успешни. При нея стоте процента не бяха мит, а реалност.  

Кое Ви доставя най-голяма радост в професията? 

 Да видиш радостта в очите на пациентите, когато разберат, че дългоочакваната бременност е настъпила, а момента, когато човечето се появи на бял свят, е най-голямото удовлетворение. 

Защо продължавате да работите в България? 

Обиколил съм много страни и съм събеседвал с чуждестранни колеги. Обучавал съм се в Австрия, Италия, Русия, Украйна, но никога не съм искал да напусна България. Обичам страната си и до днес не бих искал да я заменя с друга.  

Какво е постижението на световната медицина, което искате да видите реализирано и у нас? 

 Не са едно или две постиженията в световната медицина, но желанието ми по-скоро би било свързано с бързата интеграция на най-новите методики в съвременната българска медицина.  

Какво бихте променили в репродуктивната медицина в България, ако имахте неограничен финансов ресурс и безусловна политическа подкрепа? 

Достъпност на инвитро процедурите до всички семейства и – както в Израел – да могат да се направят толкова опита, финансирани от държавата, колкото самите семейства желаят, като, разбира се, се спазват всички медицински показания и противопоказания.  

За финал пожелайте нещо на сдружение "Зачатие". 

Да продължават да подкрепят двойките с репродуктивни проблеми, така както успешно го правят от много години. Благодарение на тези жени вече не е срамно да се каже, че една двойка има проблем. Това „жигосване” в обществото вече е преодоляно. Но медицината не може без човещина, без разбиране, без подкрепа. Именно това дава Зачатие. Повечето от тези  жени дотолкова са навлезли в материята и имат медицински познания, че правят нашата работа още по-лесна. Благодарим Ви, че ви има и помагате!"